Литография за село Асеново, написана през 1928г.

ЛИТОГРАФИЯ

И. АМБИЛЪ

София, бул. Ботев №186, срещу театър ренесансъ

Телефонъ №1139

Село Асћново (Никополско)

1. – Исторически бележки

Въ срћдата на ХVІІ вћкъ се започнало първото по инициативата на българи движение за освобождението на България. Центърътъ на това движение е билъ градецътъ Чипровци въ северозападна България и седалище отъ 1600год. на Софийскитћ Католически Архиепископи – българи отъ същия градецъ.

Главни деятели за освобождението на България от тукъ били Архиепископитћ – Петъръ Парчевичъ и Богданъ Бакшичъ (Деодатъ). Първият отъ тћхъ, човћкъ високообразованъ и владћещъ чужди езици, билъ изпращанъ на нћколко пъти да търси въоръжена помощъ отъ западнитћ християнски владетели. Той посетилъ полския кралъ – Владиславъ ІV; нћколко пъти ходилъ въ Виена, Венеция, Римъ, Полша и пр. Отъ много мћста получавалъ обещания, които по една или друга причина – отъ нигде не било изпълнено.

Когато въ 1653г. Турцитћ били разбити отъ Поляци и Немци при Виена, надеждитћ на българитћ наново възкръснали. Вћрата въ близкото освобождение се засилва въ 1688г., следъ превземането на Бћлградъ отъ Австро – унгарцитћ.

Продължилитћ освободителната дейностъ на архиепископитћ, а именно Георги Пеячевичъ и Богданъ Мариновъ повдигнали много българи и застанали начело на възстаницитћ при Кутловица. Турцитћ обаче успћли да разпръснатъ бунтовницитћ. Чипровци и околията му били разграбении разорени. Хората потърсили спасение изъ Балкана и съ голћми мъчнотии една малка частъ само успћли да спасятъ голитћ си души и да преминятъ въ Влашко.

Между бћжанцитћ е билъ и последниятъ катол. Архиепископъ Княжевичъ.

Въ Влашко като по – събудени за времето си и съ търговски духъ хора, тћ издействували за себе си известни привилегии, и се заседнали въ Брадичени, Крайова и Римникъ. И тукъ обаче злочестната съдба наново ги последила. Следъ много терзания и мъки, трћбвало да търсятъ спасение оттатъкъ Карпатитћ въ Трансилвания, та и оттамъ заедно съ други угнетени сънародници се преселили въ Банатъ и основали градоветћ Винга и Бишнова. За дейностьта и живота на тия прокудени е писано въ „Сборникъ да Народни умотворения, Науки и Книжнина” и въ „Български Прегледъ: вижъ въ първото „Нашитћ Павликяни”, а въ второто „На гости у Банатскитћ българи”” отъ Професоръ Д – ръ Л. Милетичъ .

Следъ освобождението, възъ основа закона за населяване на населенитћ земи. Създаденъ въ 1883г. потомци

146

 на славната Чипровска епопея българи – католици отъ Банатско почнали да се прехвърлятъ въ България, благодарение побуждението на тћхния съоттечественикъ, народният учителъ – Фердинандъ Дечевъ. Тоъ пришелци изъ гр. Бишнова се основали най – напредъ селата Гостиля, Бърдарски геранъ и др., а придошлитћ изъ гр. Винга отседнали най – напредъ въ селата „Дълбокъ геранъ”, Плевенско, близо до държавния чифликъ „Кементина”. Тукъ, обаче, тћ не могли да се задържатъ по причина на оскъдностьта за вода, и то въпреки плодородностьта на почвата, та пришелцитћ се настанили въ другъ държавенъ соватъ, въ съседство съ селата Мечка, Дебово и Новачене. Тукъ презъ 1892г., по ходатайство на съселянина имъ Мартинъ Мартиновъ и негови сподвижници тћ образували селото Асћново. И тъй въ подавляещото си болшинство това село е заселено отъ жители изъ Банатския градъ Винга. То е и последното основано отъ дошлитћ изъ Банатско въ България българи – католици.

2. – Сегашното положение на селото

Асћново е най – приветливото селце въ цћлата околность съ своя четвероъгленъ плрощадъ (надъ който се издига високата камбанария на църквата „Св. Троица”, снабдена съ градски часовникъ). Шосето Плћвенъ – Никополъ, което прерћзва селото на длъжъ, и което е залћсено въ страни съ акациеви дървета, представлява истински булевардъ. Всичкитћ улици въ Асћново съ планирани, винаги чисти и тъй тъщо въ страни залћсени съ акациеви и др. дървета. Спретнатитћ и особени по видъ къщички, макаръ не представляващи солидни постройкивсе пакъ съ доста красиви. Дворешката уредба надминава всћкаква похвала; всичкитћ земедћлски помагала съ винаги добре почистени и прибрани на опредћлено мћсто. Всћки застроенъ дворъ е снабденъ съ кладенецъ – геранъ. Въ всћки дворъ има овощна градина съ разновидни овощн дървета. Вътрешната уредба на домоветћ (кревати, долапи, маси, столове и пр., и пр.)е съ чисто европейска обстановка. Всичко това придава на Асћново характеръ на цивилизованостъ. По този начинъ отъ самото си заселване, асћновчани служатъ за примћръ на околното население особено въ обработване земята. Работната земя на Асћново е по – плодородна отъ тази на околните села, тъй като тя все още е новоразработена. Въ пасбището му винаги има изобилна трћва за добитъка, въпреки че то е доста малко по пространството и то при едно значително число добитъкъ. Асћново е снабдено съ изобилна, здрава и хубава вода. Възвишението, което се протћга юго – източно отъ селото на всћки 200 – 300 метра, надлъжъ по край селото има ручей отъ досуща балканска вода.

147

Земята, още отъ заселването, е обработвана сравнително по – модеренъ начинъ. Работниятъ добитъкъ на Асћновчани, съ изключение на този у придошлитћ православни, съ конетћ. Земедћлскитћ помагала (оръдия) имъ съ: желћзенъ плугъ, железна грапа жетварка – сноповързачка, редосћялка, а напоследъкъ и специални плугове за прекопаване на царевица и тракторъ. Всичко това доказва, че тукъ се работи модерно, за което мћстното земледћлие е въ завидно положение.

Културно – просвћтни начинания:

Училище, читалище и др.

Асћново разполага само съ основно народно училище. При наличностьта на стара сграда, благодарение на съзнанието ни и предпиемчивостьта на Асћновчани, въ 1925 – 26г. можа да се построи ново училище съ четири класни стаи на стойностъ единъ милионъ лева и отговаряще на съвременнитћ условия. Поражда се инициатива и за отваряне прогимназия. Подобно едно положение на нћщата въ Асћново привлече вниманието на околни подбалкански села, отъ където следъ войнитћ се преселиха 30 – 40 семейства, които дойдоха да сподћлят природнитћ блага съ своитћ братя българи – католици, на това дарено съ божия благодатъ мћсто.

Селото брои сега 240 къщи съ приблизително 1300 човћка.

Придошлитћ подбалкански жители, православни жители, православни съставляватъ 1/3 отъ общото цћло. Като че ли Провидението ги избра повечето отъ тћхъ все по – интелигентни и благи духомъ хора, нћщо което позволи истинското побратимяване съ по – раншнитћ жители – католици на Асћново.

Грамотностьта на всички въ селото е 90%. Вћроучението, по единъ часъ въ седмица за всћко отдћление, се преподава отъ енорийския свещеникъ.

По инициатива на учителскияперсоналъ и на нћколцина отъ мћстните интелигенция си основа презъ 1927г. иНародно читалище. То носи името на заслужилия въ миналото католически епископъ българинъ„Петъръ Парчевичъ”. Макаръ не закрепнало още финансово, благодарение стремителностьта на неговитћ основатели и нћкои други по – деятелни членове, читалището успя да обзаведе една, макаръ бедна, но доста подредена библиотека, мебелиранъ споредъ силитћ читалня, и доста красиво декорирана сценчка, на която често пъти учителството устройва дестки забави съ благотворителна целъ.

Отъ 1919г. въ Асћново е основана Кредитна Кооперация „Солидарностъ”, която винаги се стреми да подпо -

148

мага селянитћ – земедћлци съ нужднитћ кредити, за което населението въпреки че по – голћмата му частъ е бедно, може отчасти да посреща крайнитћ си нужди  и да не бъде терзано отъ глада и мизерията, особено въ случай на неуражай.

Съществува тукъ и застрахователно д – во за застраховка на едър добитъкъ, което тоже преследва цельта, да помага на селянитћ въ случай на злополука.

3. – Църквата, камбанарията, енорийския домъ, религиознитћ дружества и религиозния духъ.

Следъ основаването на селото, свещеникъ е идвалъ отъ с. Трънчовица. Литургията е извършвалъ въ частенъ домъ. Туй е било първата асћновска църква. Следъ това се направило параклисче на площада. Третата черква е била построена па инициатива и съ паричната помощъ на тогавашния енорийски свещеникъ. От. Павелъ(Белгиецъ) съвмћстно съ труда на населението. Сегашната черква е съградена презъ 1909г. по инициативата на ревнастния енористъ от. Йеронимъ Смитъ(ирландец), съ пожертвуваната помощъ на блаженопочившия Н. Пр. Яко Роасанъ Архиерейски намћстникъ на Н. В. ПР. Хенрихъ Дулсе, Никополски католически владика, и съ съвмћстния труд и волната помощъ на населението.

Черквата е висока 12 метра, дълга 25 метра и широка 9 метра. Снабдена е съ два олтара. Главниятъ е изработенъ въ Тиролъ отъ прочутия художникъ – скулпторъ Фердинандъ Стуфлесеръ и подаренъ отъ семейството – Гашперъ Мескинъ, а другиятъ – страниченъ и по – малъкъ, посветен на Дћва Мария на седемътћ жалости (La Pieta) е изработенъ собственоръчно отъ братъ Теофилъ Вербеко, Пасионистъ (Белгиецъ) художникъ по дърводћлие и изященъ рћзбаръ.

На справедливостьта дължимъ тука да изтъкнемъ заслугитћ на тоя скроменъ на нашата Св. църква труженикъ живћлъ въ България цћли 20 години, презъ което време той е полагалъ цћненъ трудъ при построяването на Асћновската църква.

Същиятъ е участвувалъ съ труда си и при построяването на повечето нови черкви изъ Никополската епархия, а така също и при преправки и поправки на по – стари такива. Между многото декоративни издћлия въ черквитћ, ще споменемъ само за великолепния главенъ олтаръ на Божия храмъ в с. Бърдарски геранъ, който му трудъ надминава всћка похвала.

По желанието на асћновския енорийски свещеникъ – от. Стефанъ Брагалиевъ – и съ волното пожертвуване на срћдствата отъ населението, новата черква въ селото за първи

149

пътъ биде изографисана недавна съ изящни фрески и декорации отъ покойния младъ художникъ живописецъ – Йосифъ Кишъ, свършилъ художественото изкуство въ Германия и следвалъ впоследствие въ гр. Флоренция (Италия). Възложената му работа той изпълни отлично. Поклонъ на спомена му. Лека му пръстъ!

Камбанариятанадъ черквата е доста скромна. Тя е снабдена съ 3 камбани, надъ които е поставенъ голћмъ часовникъ, купенъ отъ от. Стефанъ Брагалиевъ и отъ срћдства отъ населението. Струвалъ е този часовникъ надъ 32 000 лева, а е билъ поставенъ отъ пловдивския часовникаръ Г. Т. Гарабедиянъ.

Отъ тежестьта на камбанарията, лицето на черквата се бћ пропукало. Образувалата се пукнатина получи по – голћм отворъ по време на последнотоземетресение (18. ІV. 1928г.). Взета е инициативата да се паправи тази предня частъ на църквата като се снабди съ две кули: едната за камбанитћ, а втгората за часовника.

Енорийскиятъ домъ е скроменъ, но пхриветливъ и удобенъ за живћение.

Религиозни дружества енорията има четири, а именно:

1.     Дружество на Пр. Сърдце Исусово.

2.     Дружество „Дћва Мария на Св. Броеница”

3.     Дружество „Дћва Мария отъ Кармело”

4.     Дружество „Олтарско Тайнство” (L`oraSanta)

Относително религиозностьта на Асћновското катол. население, трћбва да се изтъкне, че изобщо, съ твърде малки изключения, та е съвсемъ преданно на вћрата си. Асћновчанинътъ е отличенъ богомолецъ. Въ празднични дни той е съ нищо неотклонимъ отъ храма Божи. По – старитћ си служатъ съ български молитвеници съ латински шрифтъ донесени отъ родното имъ мћсто – гр. Винга. По – младото поколение обаче си служи съ чисто български набожни книги.

Благодарение на доброто религиозно възпитание, Асћеновчани съ право могатъ да се гордћяткъ предъ другитћ катол. села, че иматъ ръкоположени четири свои народни свещеници и други двама юноши, които тепърва се подготвятъ за същия санъ.

Въ срћдата на по – въздигнатото въ морално и въ трћзвено отношение население, особено у по – младитћ, които съ по – начетени, се поражда мисъльта заборба противъ алкохолизма. Дано Богъ помогне, щото източникътъ на толкова зли пороци да се премахне. Въ това отношение взаимно могатъ да се попълнатъ тритћ фактора: Църквата, училището

150

 и Народното читалище, т.е. Религията, учението и посредствомъ четенето, самообразованието – но съ четива предимно на добрия печатъ.

С. Асћново 12. VІІ. 1928год.

(По разни записки)